ВЪВЕДЕНИЕ
Исус разкрива в тези притчи, че за да бъдеш Негов последовател, трябва да имаш както лична връзка с Него, така и високо чувство за отговорност. Част от притчите Му показват какво се изисква от желаещите да влязат в Божието царство.
В много от тях се подчертава необходимостта от покаяние, за да може човек да влезе в Неговото Царство. Притчата за блудния син (Лука 15) например, не само показва Бог като щедър, любящ Баща, но и ни учи, че хармонията с Бога е възможна единствено след покаяние. Покаянието, разбира се, не е популярно понятие, защото изисква да изповядваме гласно греховете си, като по този начин ставаме уязвими пред Бога и пред хората.
Но Исус ни показва, че покаянието е необходимо, ако наистина искаме да имаме лична връзка с Него. Както бирникът, който се моли в храма (Лука 18:9-14), ние можем да влезем в Царството само когато се откажем от духовните си претенции. И както неразумния богаташ, съсредоточен върху собственото си богатство (Лука 12), ще се окажем неподготвени, ако се стремим по-скоро към забогатяване, отколкото към смирение.
Покаянието и опрощението са само началото на живота, ръководен от Бога. В Неговото Царство ние се наслаждаваме на вечен, изобилен живот (Йоан 1:28; 3:15; 6:54; 17:3), насочван от Бога. Онези, които следват Бога, Го следват с цялото си сърце и цялата си сила. За тях е характерно, че:
В Лука 17:21 Исус казва: “Защото, ето, Божието царство е сред вас”, уверявайки учениците Си, че Бог вече работи, вече прилага господството Си в живота на Своите деца. Макар че те не са Го разбирали, а и ние често не Го разбираме напълно, се окуражаваме само при мисълта, че Бог, нашият Цар, е тук и че ни води стъпка по стъпка.