В. Притчи за поданиците на Царя

ВЪВЕДЕНИЕ

Посланието на Христовите притчи, не е само за хората и тяхната връзка с Бога. Много от историите Му хвърлят светлина върху Божиите люде и взаимоотношенията помежду им, както и върху отношението им към света. Например в притчата за непростителния слуга (Матей 18:21-35) Исус ни открива, че начинът, по който Бог се отнася с нас, зависи до голяма степен от начина, по който ние сме се отнасяли с хората, защото взаимоотношенията ни с другите отразяват истинския ни характер. “Обичай ближния си” идва веднага след “Да възлюбиш Господа, Твоя Бог”.

Това означава, че онези, които приемат Божието господство в своя живот, имат отговорността да се държат като своя Небесен Отец. Неговата щедрост дори към отхвърлените от обществото, би трябвало да бъде основно качество и на поданиците в Царството Му – християните, членовете на Църквата Христова. Ние трябва да се държим като Добрия самарянин (Лука 10:25-37), а не като свещеника и левита от тази притча.

Самият Исус ни дава пример за това, като поучава и изцелява отритнатите от обществото. Той нагледно показва на Своите ученици, че Царството е дошло – за всички. И ги кани да станат съучастници в благодатта тук и сега.

Онези, които са готови да предадат живота си на Бога, имат нови духовни преживявания, намиращи израз в жертвоготовното им служение и взаимната любов. Това общение, основано на любовта характеризира Църквата Христова – Неговата нова общност на земята (виж Йоан 13:35; 15:12; Римляни 12:10 и 13:8; 1 Йоан 4:7; 2 Йоан 5).