Предговор

Тогава Господ прати Натан при Давид. И той, като дойде при него, му каза: В един град имаше двама човека – единият богат, а другият сиромах. Богатият имаше овце и говеда твърде много; а сиромахът нямаше друго освен едно женско агънце, което бе купил и което хранеше; и то бе пораснало заедно с него и с чадата му, от залъка му ядеше, от чашата му пиеше и на гърдите му спеше; и му беше като дъщеря.

И един пътник дойде у богатия; и на него се досвидя да вземе от своите овце и от своите говеда да сготви за пътника, който бе дошъл у него, а взе агънцето на сиромаха и го сготви за човека, който бе дошъл у него.

Тогава гневът на Давид пламна силно против този човек, и той каза на Натан: В името на живия Господ, човекът, който е извършил това, заслужава смърт; и ще плати за агнето четворно, понеже е сторил това и понеже не се е смилил.

Тогава Натан каза на Давид: Ти си този човек! (2 Царе 12:1–7)