Г. Притчи за завръщането на Царя

ВЪВЕДЕНИЕ

В тези притчи Исус говори за завръщането Си в слава. Говори за окончателния съд над хората като за предстоящо конкретно събитие, което се подчертава и от силно апокалиптичния тон.

Ще дойде ден, когато Бог ще утвърди властта и царството Си. Тогава онези, които изповядват, че обичат Бога, но не са покорни на заповедите Му, ще бъдат отделени от онези, чиито дела са израз на вярата им. Притчите за овцете и козите (Мат. 25:31-46), за рибарската мрежа и за плевелите илюстрират това.

В друга една притча, кулминацията на завръщането на Царя е предадена с празненство (Матей 22:1-14). Юдеите често са използвали тази метафора, за да опишат благословенията на идващата Месианска епоха. Но тук Исус подчертава, че не всеки ще получи достъп до празничната вечеря. Всъщност за номиналните християни няма да има място на трапезата! (Виж още Лука 14:15-24). Присъстващите ще бъдат събрани главно от улиците, не непременно от светилищата.

Притчите в Евангелието на Матей наблягат върху отговорността на християните в съвременната епоха. Тъй като никой не знае деня и часа на Христовото завръщане, ние всички трябва да бъдем в постоянна готовност – като девиците, които очакват жениха да пристигне на сватбата (Матей 25:1-13).

Завръщането на Царя ще бъде върховният момент и окончателното приключване на настоящото Божие царство. Макар че настоящото Царство е представено като малко и незначително, то ще нарасне неимоверно, както казва Исус в Притчата за синаповото зърно, което пораства и се превръща в красиво огромно дърво (Матей 13:31-32; Марк 4:30-34; Лука 13:18-19).