Бележки и допълнителни въпроси – Урок 11

1. Парите понякога са като воденичен камък около врата на богатите хора. Често те се явяват основна пречка за духовното развитие на човека. Хората с доста средства сякаш нямат осъзнати нужди. И може би именно затова не съзнават и нуждата си от Бога. Ето някои факти по отношение на парите:

• Никога няма да са ни достатъчно. Никой никога не е казвал: „Имам си достатъчно пари.“ Ние винаги искаме още и още.
• Стремим се към тях. Отделяме време, енергия и средства, за да се сдобием с повече пари. Непрестанно търсим начини да изкараме още.
• Притесняваме се да не ни свършат – особено когато остареем.
• Възхищаваме се на хората, които имат пари! Хората с пари си въобразяват, че заслужават да заемат първокласните места в обществото. Кой не би искал да лети в първа класа на самолета?
• Някои хора прибягват до убийство, за да се сдобият с още пари. В този смисъл парите са един вид идол, заради който хората умират или убиват.

2. Исус казва на богатия човек да раздаде цялото си имущество на бедните. Това е тест, предназначен да извади наяве основния грях в живота му – идолопоклонството. Този човек нарушава първата от Десетте заповеди, понеже парите са изместили Бога от неговото сърце. За него те са се превърнали в божество, от което не може да се откаже. Съветът на Исус има две измерения. Първо, откажи се от живота, с който си свикнал, и Ме последвай на кръста. Второ отстрани всички други богове от живота си (I Солунци 1:9), а после се обърни и Ме следвай наистина.

3. Въпросът „Кой може да се спаси?“ разкрива не толкова трудността човек да се спаси чрез дела, колкото относителната праведност на заможния човек по представите на старозаветните времена. Обществото е смятало, че щом са благословени от Бога, богатите хора явно са спазвали Божия закон. Дори ако някой не беше последовател на Христос, само чрез следване на библейските учения за богатството и неговото управление, пак щеше да е богат! Вж. Притчи 10:22; 14:24; Матей 19:23-25. В този живот богатството е възможност да бъдем настойници на Божието, а не състояние, което да експлоатираме за сметка на другите!

4. От този урок можем да извлечем следните принципи:

• Спасението винаги е за изгубените. Богатият човек не си дава сметка, че е изгубен! За да разкрие неговата нужда, Исус насочва вниманието му към същия Закон, който смята, че е спазвал от младостта си. Въпреки това младият управник си тръгва, без да е освободен от греховете си. По никакъв начин младежът не успява да се възползва от възможността за спасение, разкрила се лично пред него. Прочетете Галатяни 3:24 за повече размишления относно предназначението на Закона. Именно той ни довежда до благодатта и до Спасителя!
• Истинското покаяние означава да се откажеш от всички други божества в живота си. Вярата означава да изоставим всичко друго и да се доверим на Бога. Има ли неща, които ви е трудно да захвърлите?
• Спасението никога не се основава на заслугите на човека. Прочетете Ефесяни 2:8-9. Както благодатта, така и вярата с дар от Бога. Те не идват от нас. Защо невъзможното може да стане възможно? Защото всичко зависи от Бога и от доверието ми в Неговия Син. Моят отклик с вяра (и жертвоготовност) е плод от вътрешната промяна на сърцето. „Всичко давам аз“ е песента на спасения човек!

5. Петър изтъква какви жертви са направили заедно с останалите ученици до този момент. Отговорът на Исус разкрива две истини:

Първо, жертвеното служение ще бъде възнаградено един ден на небето. (Вж. I Коринтяни 3:10-15; II Коринтяни 5:10 и Римляни 14:10-12.) Венеца (тоест наградата), който ще получим за служението си пред Бога, после на свой ред ще можем да го принесем пред нозете на Исус като хваление за Неговата жертва заради нас.

Второ, Божият суверенитет в определянето на съответните награди ще се основава на нашата вярност в лицето на възможностите, които са се разкривали пред нас. (Вж. I Коринтяни 4:1-3 и Матей 25 гл. – Притчата за работниците на лозето.)