Бележки и допълнителни въпроси – Урок 4

1. Самария. Никой истински юдеин не би общувал със самаряните. Това са хора, смятани за нечистокръвна раса, произлязла от неправедно сношение между отклонили се от Бога жители на Израил и заселили се по тези земи чужденци при завземането на Северното царство от Асирия (722 г. пр. Хр.). Презирани от „непокварените“ наследници на Авраам, самаряните на свой ред развиват силни чувства на омраза спрямо южните си съседи. С течение на вековете тази враждебност до такава степен разделя двата народа, че самаряните изработват своя собствена версия на вяра в Бога. Антагонизмът е толкова изострен, че праведните евреи правят всичко възможно при пътуване между Юдея и Галилея изцяло да избягват тази територия, като за целта или преминават по източния бряг на река Йордан, или обикалят по море от запад. Настоящата случка започва с това, че Исус Христос взема съзнателно решение да отиде към Галилея през сърцето на Самария. Именно покрай този маршрут се намира и град Сихар (вж. 4 ст.), където Бог е подготвил сърцето на една жена за среща с Него.

2. Съпоставете тази жена с Никодим (от Йоан 3 гл.). Между тях двамата има огромни личностни разлики.

а. Той е юдеин а. Тя е самарянка

б. Той е мъж б. Тя е жена

в. Той е образован в. Тя е неука

г. Той е нравствено изряден г. Тя е морално покварена

д. Той е заможен д. Тя е бедна

е. Той е от висшата класа е. Тя е несретница

ж. Той признава заслугите на Исус ж. Тя вижда Исус като интересен пътник

з. Той сам издирва Исус з. Исус заговаря нея

и. Той е сериозен и порядъчен и. Тя е лекомислена и дори необуздана

3. Мнозина от нас очакваме, че изворите на живота се крият в даровете на живота. Това обаче рядко е така. Колкото повече се осланяме на Бога да покрива основните ни нужди и колкото по-малко разчитаме на околните за това, толкова по-пълноценни и смислени ще са нашите взаимоотношения. Впрочем ние често търсим пълнота в други източници. Очакваме, че от други места ще намерим удовлетворение на най-дълбоките ни нужди от сигурност, значимост, достойнство. А вместо това бихме могли просто да се обърнем към Бога. Ние си въобразяваме, че ако само имахме красива приятелка, добър шеф, верен партньор, още малко пари – ето тогава щяхме да сме напълно щастливи. Или пък може би разковничето се крие в това, да се преместим на ново място и да започнем на чисто. За съжаление обаче нито хората, нито новите места, нито притежанията са способни да заместят онова, което може да ни даде единствено Господ. Ключът към пълноценния живот е да позволим нуждите ни да се посрещат от единствения източник на живот – личното взаимоотношение с Исус Христос и постоянното изпълване с Неговия Дух и Неговото присъствие. Научете наизуст следните текстове: Матей 6:33 и Ефесяни 3:19-20.

4. Основателят на християнското движение Campus Crusade for Christ д-р Бил Брайт многократно е говорил за „духовното дишане“, при което човек може всекидневно да приема в сърцето си и в душата си присъствието на Божия Дух. Преди всичко останало, в сутрешната си молитва аз изповядвам греховете си пред Бога. Изповедта е да изразя съгласие с Бога, че онова, което Той казва за моите грехове (в мисъл и в дело), е истина. След това вземам решение да съобразя моите мисли и действия с Неговото Слово – Библията. Този процес прилича на издишване (вж. I Йоан 1:9 и Яков 5:16), при което изчиствам сърцето си за поредното ново начало. Новото посвещение да следвам Бога и да Му се доверявам всекидневно (вж. Притчи 3:5-6; Йоан 13:17) чрез изследване и спазване на Словото (Йоан 17:17) е като вдишването. Ето по този начин – чрез издишване и вдишване – имаме най-краткото описание на духовното дишане!