Бележки и допълнителни въпроси – Урок 9

1. Заболяването на тези десетима души е един от най-печално известните примери за унизителна и унищожителна болест в нашето прокълнато заради греха творение. Проказата се дължи на действието на изключително заразна бактерия, позната под наименованието микобактериум лепре. В Библията тя се споменава многократно, а дори и съвременните прояви на тази болест продължават да онагледяват важни духовни истини. Думата „проказа“ се среща 13 пъти в Новия завет и още 55 пъти в Стария завет. Във всички тези случаи става дума за една и съща заразна кожна болест. Днес заболяването е познато под името Болест на Хансен. Първите прояви на проказа датират от около 600 г. пр. Хр. в региони като Индия, Китай и Египет. И до ден днешен тя продължава да е тежък бич за населението на земята. В продължение на столетия се е смятало, че проказата е знак за наказание свише. Болестта не убива бързо. Тя тлее в продължение на години, като постепенно деформира тялото и кара тъканите да дегенерират. В действителност тя представлява автоимунно заболяване на нервната система, което се разпространява чрез кожен допир (включително и при кихане, носен секрет или други телесни течности). Симптомите ù започват с периферните кожни участъци (длани, стъпала, лице). Те представляват обезобразяване на кожата и костите, изкривяване на крайниците, усукване и извиване на пръстите, лицево обезформяне и удебеляване на ушната мида. По кожата, в респираторния тракт и в очите се заформят туморни образувания. Загубата на чувствителност по крайниците, дължаща се на дълбоки щети по нервните окончания, води до множество тежки рани, а понякога дори и до смърт, тъй като човек не усеща болка от порязване с остри предмети, нито пък например опарване от огън. Религиозните практики в юдейската култура постановяват строги ограничения за прокажения човек, както и за евентуалните начини как може да бъде оповестено неговото оздравяване (вж. Левит 13-14 гл.). Исус казва на тези десет души да се представят пред свещеник. Това е заради разпоредбите в Левит 13:34 и 14:1-9. По този начин Той косвено декларира идването на Месия! Трябва също така да отбележим, че това е единственото масово изцеление, описано в някое от четирите евангелия.

2. Благодарността е естественият плод на промененото от Христос сърце. Прочетете Псалом 30:1-5. Какво виждате в този текст за благодарността? Когато бъдем докоснати от благодатта и милостта на Бога, ние се завръщаме, за да изкажем своята признателност. А хората, които са получили изцеление от Исус Христос, не могат да не говорят за Неговата личност и за Неговата сила пред света!

• Би трябвало винаги да благодарим за нещата, от които ни е спасил Христос (вж. Ефесяни 2:1-3). От какво ви е избавил Той? Вж. също I Солунци 1:9-10; Римляни 5:1; 8:1.
• Освен това трябва да живеем с признателно сърце и заради нещата, към които Той ни е спасил (вж. Ефесяни 2:4-9; I Петър 1:3-5). Благодарните хора са хора на надеждата. За какво се надявате в Господа? Какви неща очаквате от бъдещето?
• Благодарността се изразява и в нещата, заради които сме спасени (вж. Ефесяни 2:10). По какъв начин Неговият дар на живот се превръща в праведни дела или в творчески начинания за Негова слава?

3. Изцелителното служение на Христос произтича от Неговата милост, но не дава обещания за здраве на всички хора, които са получили новорождение. Поне не и в този живот. Въз основа на погрешно интерпретирани библейски текстове като Исая 53:5б, Марк 16:17-18 или Яков 5:15 някои хора погрешно смятат, че изцелението е заложено в изкуплението. Според тях, ако имаме достатъчно силна вяра, кръстът ще ни гарантира и физическо изцеление.

Кръстът не обвързва Бога непременно да отменя всички последици от проклятието на греха (една от които е смъртта). Кръстът на Христос обаче дава категорично обещание, че един ден „при обновлението“ ще бъдем възкресени и ще получим прославени тела (вж. Матей 19:28, I Коринтяни 15:50-58).

За допълнително изследване на този въпрос вж. книгата на Джон Уимбър Мощно изцеление (John Wimber, Power Healing, 147-149 стр.) или тази на Дейвид Уотсън Не се бой от никое зло (David Watson, Fear No Evil).

Съгласни ли сте с горните твърдения? На какви библейски текстове основавате становището си?