Въпроси за размисъл – Урок 10

  1. Според вас случва ли се хората на власт (дори и в света на религията) да злоупотребяват с влиянието си и да прикриват греховете си, за да поддържат тайните си практики и да постигат личните си амбиции? Виждате ли подобни елементи в тази история? Самите вие изкушавали ли сте се да постъпвате по такъв начин?
  2. Тази среща ни научава нещо съществено по отношение на безусловната любов. Думите на Господ Исус „Къде са твоите обвинители?“ показват, че тази жена се нуждае от закрила и че Той я среща точно там, където е нуждата й. Любовта активно посреща нуждите на другия. Според I Йоан 3:14 тя е доказателство, че сме Божии деца. Случвало ли ви се е някой да се отнася към вас с такава безусловна любов?
  3. Пълно приемане! „Нито Аз те осъждам“. КАКВО?! Съдията на цялата вселена произнася оправдателна присъда, давайки свобода и нов шанс на прелюбодейката. Според вас това означава ли, че Той одобрява прелюбодейството? Как се вписват на този фон текстове като Римляни 15:7 или Яков 5:16? По какъв начин можем да поддържаме стандарти на библейски морал, без да допускаме компромиси, но същевременно с това да приемаме хората каквито са?
  4. Незаслужената прошка. Какво очаква Исус от жената в отговор? Катрин Маршал пише: „Прошката означава да освободим другия човек от нашето лично осъждане. Тя иска да свалиш обвиненията от него и да ги положиш върху Христос, Който е заплатил за неговия грях. Това не значи да изразиш съгласие с действията или морала на човека, а просто да се откажеш да бъдеш негов съдия.“ Как смятате, защо е толкова трудно да прощаваме по този начин? Самите вие преживявали ли сте подобен вид прошка от страна на други хора?
  5. „Тръгвай си и повече недей да съгрешаваш.“ Защо е важно Исус да даде тази заповед на жената? По какъв начин сексуалната неморалност извън брака е опасен грях? Защо тя противоречи на добрите планове на Бога за човека? Как можем да намираме сили, за да преодоляваме изкушенията на плътта в един свят, който ги размахва под носа ни? Вижте I Коринтяни 10:13, I Йоан 2:13, 15-17; I Коринтяни 6:15-20. Как се отнасят тези стихове към горната заповед?