Ако разполагаш със сума, равна на годишната ти заплата и с нея трябва да направиш нещо за някого или за група хора, какво би било то?
Ще организираш страхотно парти за всички свои познати, ще заминеш на пътешествие с няколко близки приятели, или ще купиш огромен подарък на най-близкия си човек?
А шест дни преди Пасхата Исус дойде във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите. Там Му приготвиха вечеря и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тези, които седяха с Него на трапезата. Тогава Мария, като взе един литър миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исуса, и с косата си изтри нозете Му; и къщата се изпълни с благоухание от мирото. Но един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, каза: Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на сиромасите? А това рече не защото го беше грижа за сиромасите, а защото бе крадец, и като държеше касата, вземаше от това, което пускаха в нея. Тогава Исус рече: Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми. Защото сиромасите всякога се намират между вас, но Аз не се намирам всякога.
Първенците на еврейския народ вече са произнесли смъртната присъда на Исус. Именно по това време семейството на Лазар Го приема в дома си. Не се учудваме на тяхната смелост – та Исус е извършил огромно чудо в живота на това семейство! Мария и преди това много обича Исус, но след възкресението на брат й, тя Му е още по-признателна. На тази вечеря тя предусеща, че Исус скоро ще умре. Това я предизвиква, докато още е жив, да изрази дълбоката си обич, уважение и привързаност към Него. Мария намира най-подходящия начин. Взима най-голямото си съкровище – един парфюм, и с него помазва нозете на Исус и ги изтрива с косите си. Алабастровата съдинка била изпразнена, но ароматът, който бил в нея изпълнил цялата къща, даже целия свят… „Истина ви казвам: Където и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя стори” (Матей 26:6-13).
Дни наред от нозете на Исус се носи същият аромат, който и от косата на Мария. „Но да благодарим на Бога, Който винаги ни води в победно шествие в Христа и навсякъде изявява чрез нас благоуханието на познанието за Него. Защото пред Бога ние сме Христово благоухание за тези, които се спасяват, и за онези, които погиват” (ІІ Коринтяни 2:14-15).
Една тиха вечер преди години аз се питах как бих могла да изразя своята обич към Исус. Размислих се кое ми е най-мило на тази земя: естествено, моят скъп, чудесен съпруг. И тогава обещах на Исус, че няма да възпирам Геза (съпруга ми) да служи на Бога, което той правеше в свободното си време след работа. Исках само неговият и моят живот да разнасят безценния аромат на Христа!