Прокажен човек се среща с Христос (Лука 17:11-19)
ВЪВЕДЕНИЕ
Признателността е белег за това, че човек е бил докоснат по благодатен и позитивен начин от някого. Ние изразяваме благодарността си по различни начини – с картичка, с телефонно обаждане, с подарък, с лична среща.
В тази история четем за десетима души, които страдат от фатално заболяване, което носи същата позорна стигма, каквато днес лепваме върху болните от СПИН, от Ебола или дори от левкемия. Проказата по онова време е била болест на общественото низвергване, определяща болният като „нечист“ човек, запътил се към сигурна смърт, отлъчен от общество и семейство.
Всеки един от тези десет прокажени получава физическо здраве. Само един от тях обаче се завръща при изцелителя Исус, за да Му изкаже благодарност, с което показва, че благодарността е белег на спасеното сърце!
ТЕКСТ – ЛУКА 17:11-19
11В пътуването Си към Ерусалим Той минаваше границата между Самария и Галилея. 12И като влизаше в едно село, срещнаха Го десетина прокажени, които, като се спряха отдалеч, 13извикаха със силен глас, казвайки: Исусе Наставниче, смили се над нас!
14И като ги видя, рече им: Идете, покажете се на свещениците.
И като отиваха, очистиха се. 15И един от тях, като видя, че е изцелен, върна се и със силен глас славеше Бога, 16и падна на лице при нозете на Исуса, и Му благодареше. И той бе самарянин. 17А Исус в отговор му рече: Не се ли очистиха десетимата? А къде са останалите девет? 18Не намериха ли се други да се върнат и да въздадат слава на Бога, освен тоя другоплеменник? 19И рече му: Стани и си иди; твоята вяра те изцели.
УВОДНИ ВЪПРОСИ
- Какво си спомняте от моментите, когато сте боледували като дете? Кой се е грижел за вас? С какви чувства си спомняте тези грижи?
- Като дете срещали ли сте отхвърлени хора, смятани за нищожества от обществото? Какви са били тези хора? Защо са се отнасяли към тях така? Какво е било вашето отношение към тях?