Бележки върху текста – Урок 2

Тази притча илюстрира Божията щедрост. Макар да започваме да работим за Него по различно време, ние всички получаваме една и съща награда. На онези, които предпочитат да печелят сами спасението си, тази щедрост може да се стори неуместна. Ние нямаме правото да оспорваме справедливостта на Господаря, защото всеки работник предварително се съгласява с условията на работата и получава точно според договореното. Влезлите в служение по-късно са еднакво ценни за Господа, както и постъпилите по-рано. Поуката е ясна: когато се възползваме от възможностите, които Бог отваря пред нас, нашата преданост е справедливо възнаградена и наградата не се определя от количеството свършена работа или от резултатите. Онези, които разполагат с ограничени възможности, могат да получат същата награда като Петър, стига да се отзоват на Божията покана.