Бележки върху текста – Урок 3

Основният проблем в тази притча е: В дни на гонения Бог грижи ли се за Своя народ? По какъв начин Бог го защитава?

Основната истина в тази притча е, че за разлика от неправедния съдия, Бог е справедлив и се грижи за Своите Си. Настойчивите молитви на Неговия народ са радост, а не досада за Него. И Той едва чака да им отговори на съответното време.

По-широкият контекст на тази притча се разпростира до въпроса, зададен в ст. 20 от фарисеите – “Кога ще дойде Божието царство?”. Исус им отговаря, че истинското Царство се характеризира с присъствието на Царя сред тях, стига да Го разпознаят.

Ако искате, направете проучване на казаното от Ч. Х. Дод и други, описано като “Реализирана есхатология”. Дод учи, че новото общество (Божието царство) вече е дошло с идването на Исус на земята. Би могло да се каже, че идването на Исус слага началото на Неговото царуване, и онези, които повярват в Него, Го приемат като Цар на живота си. Така Божието Царство всъщност е Христовото управление в променените сърца на хората, благодарение на възродителното дело на Святия Дух (Тит 3:5). Ако това е така, как се проявява Божието царство в нашия живот на вярващи? Как влиза това в противоречие със света, в който живеем?

Контекстът също така говори за бъдещия аспект на Божието царство. Прочетете Деяния 1:6 и обърнете внимание на въпроса на учениците. Фактът, че Исус не коригира техния възглед разкрива важна истина: че има измерения на Божието царство, които ще се разкрият в бъдеще. По време на отсъствието на Царя, Святият Дух ще изпълни със сила хората, за да разпространят Царството Му до краищата на земята (ст. 8). Книгите на Даниил и Откровение описват по-подробно Неговото завръщане, което някои (Албърт Швайцер и други) описват като “Бъдеща есхатология”. Исус ще се върне отново, за да царува в буквалния, физически смисъл тук на земята. Прочетете думите на ангелите от Деяния 1:11, които опровергават учението, че завръщането на Исус е само духовно понятие и Неговото Царство е само в човешкото сърце. Вижте още 1 Солунци 5:1-11 и 2 Солунци 2:1-12.