Бележки върху текста – Урок 7

В тази притча се разглежда проблемът за нагласата на сърцето. Нужно е да се запитаме: “С какво сърце трябва да се молим и да се покланяме на Бога?” Основната истина в тази притча е, че Бог чува молитвите на онези, които пристъпват към Него със смирено сърце. Ние би следвало да търсим милост (а не похвала) при Божия престол. Егоистичната, фокусирана върху нас самите молитва, е напразна.

Опасно при християните е външното поведение да не вземе превес над вътрешното поклонение. Често се съсредоточаваме върху “вършенето” на разни неща – молене, даване, пеене и др. Но тези външни проявления трябва да отразяват (а не да заместват) вътрешното ни състояние на искрено поклонение.