Древният поет Омир веднъж възкликнал: „да бъдеш сидонец означава да си напълно покварен човек“. Очевидно по негово време сидонците са имали лоша репутация. Тир и Сидон са главните градове на една езическа област, чието население е говорело гръцки. Намирали са се в северозападната част на някогашния Израил (днес на територията на съвременен Ливан). Земята на Ханаан носи името си от местното племе, исторически известно с идолопоклонството си, в резултат на което хора често са били обладавани от зли духове (както дъщерята на жената). Векове по-рано при завземането на Обещаната земя Бог нарежда на Мойсей и на Исус Навин да разчистят цялата територия от това племе – именно заради ширещото се нечестие и идолопоклонство сред тях (вж. Изход 23 гл.). Това обаче не се случва, те съжителстват заедно с израилтяните и греховните им практики постепенно се просмукват в поклонението и на Израил. Затова по времето на Исус ханаанците са считани за „нечисти“ от традиционните евреи.
Исус ясно показва и проповядва, че спасението се предлага най-напред на юдеите (вж. Йоан 4:22-23), както и че основното му служение е насочено към Израилевия дом, а не към онези, които през вековете са отхвърляли Божията благодат (т.нар. „псета“). Макар благодатта да е насочена първо към евреите, Бог не е изключил езичниците от Своя спасителен план. Самият факт, че юдеите отхвърлят благата вест, отваря врата за спасение и сред отхвърлените (вж. Римляни 11:11-24 и I Тимотей 2:4). Това включва и самите нас, семействата ни и повечето хора в нашите църкви и в градовете ни. Не е ли повод за благодарност тази мисъл?
Две ябълки на едно дърво с любопитство разглеждали света около тях. Едната от тях възкликнала: „Гледай ги всички тези хора как се карат, боричкат се, обират се и се избиват… Сякаш никой не си дава труд да се разбере с другите. Много скоро ще се изтрепят взаимно и накрая ще останем само ние, ябълките. Тогава ще владеем света!“ Другата ябълка отвърнала: „Добре, ама кои от нас ще владеят света – жълтите или червените?“