Несретница се среща с Христос (Йоан 4:1-42)

ВЪВЕДЕНИЕ

По една или друга причина човек може да стане изгнаник дори сред своите собствени хора. Хазартни увлечения, наркозависимост, алкохолизъм, порнография, сприхавост – тези и още много други видове поведение са всъщност опити хората да открият „истинския живот“ или по някакъв начин да избягат от житейските грижи. И едното, и другото в крайна сметка могат да заробят и завладеят човека, довеждайки до личностна деградация.

В нашия град редовно виждам бездомни хора, свили се под влакови надлези или в градските паркове, просейки за храна или за подаяние. Те не стават бездомници изведнъж. Обикновено това се получава в резултат на продължителна поредица от неразумни решения или злощастни житейски събития. Като цяло обществото изолира подобни хора, смятайки ги за ненужни и безполезни. Исус обаче показва любов и милост именно към отхвърлените. А от нас се очаква да Му подражаваме.

За да избегне евентуалните спорове с последователите на Йоан Кръстител и преждевременното противопоставяне с религиозните водачи, Исус напуска Юдея и се отправя към Галилея. Пътьом преминава през Самария – земята на отхвърлените. Там край градски кладенец се запознава с една жена с лоша репутация. Срещата между двамата ще доведе до драматична промяна не само в нейния собствен живот, а и в живота на съгражданите й.

ТЕКСТ – ЙОАН 4:1-42

1И така, когато Исус узна, че фарисеите чули, че Той придобивал и кръщавал повече ученици от Йоан, 2(макар сам Исус да не кръщаваше, а учениците Му), 3напусна Юдея и отиде пак в Галилея. 4И трябваше да мине през Самария.

5И така, дойде в един самарийски град, наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Йосиф. 6Там беше Якововият кладенец. И Исус уморен от пътуването, седеше така до кладенеца. Беше около шестият час. 7Дойде една самарянка да си начерпи вода. Исус ù каза: Дай Ми да пия. 8(Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна.)

9Самарянката Му каза: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? (Защото юдеите не общуват със самаряните.)

10Исус в отговор ù каза: Ако би знаела Божия дар и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него, и Той би ти дал жива вода?

11Жената Му каза: Господине, нито почерпало имаш, а и кладенецът е дълбок; тогава откъде имаш живата вода? 12Нима си по-голям от баща ни Яков, който ни е дал кладенеца, и сам е пил от него, и чадата му, и добитъкът му?

13Исус в отговор ù каза: Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее; 14а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее довека; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.

15Жената Му каза: Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам, нито да извървявам толкова път дотук да изваждам.

16Исус ù каза: Иди, повикай мъжа си и ела тука.

17В отговор жената Му каза: Нямам мъж. Каза ù Исус: Право каза, че нямаш мъж; 18защото петима мъже си водила, и този, който сега имаш, не ти е мъж. Това си право казала.

19Каза Му жената: Господине, гледам, че Ти си пророк. 20Нашите бащи в тоя хълм са се кланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото, където трябва да се кланяме.

21Каза ù Исус: Жено, вярвай Ми, че иде час, когато нито само в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца. 22Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите. 23Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му. 24Бог е дух; и онези, които Му се кланят, с дух и истина трябва да се кланят.

25Казa Му жената: Зная, че ще дойде Месия (който се нарича Помазаник); Той, когато дойде, ще ни яви всичко.

26Каза ù Исус: Аз, Който разговарям с тебе, съм Месия.

27В това време дойдоха учениците Му и се почудиха, че разговаря с жена; но никой не рече: Какво търсиш, или: Защо разговаряш с нея?

28Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората: 29Елате да видите човек, който ми каза всичко, което съм сторила. Да не би Той да е Помазаникът? 30Те излязоха от града и отиваха към Него.

31Между това, учениците молеха Исуса, казвайки: Учителю, яж.

32А Той им рече: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.

33Затова учениците казваха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл нещо за ядене?

34Каза им Исус: Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да свърша Неговата работа. 35Не казвате ли: Още четири месеца, и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, повдигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва. 36Който жъне, получава заплата и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно, и който сее, и който жъне. 37Защото в това отношение истинна е думата, че един сее, а друг жъне. 38Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в наследството на техния труд.

39И от този град много самаряни повярваха в Него поради думите на жената, която свидетелстваше: Той ми каза всичко, което съм сторила. 40И тъй, когато дойдоха самаряните при Него, помолиха Го да остане при тях; и преседя там два дни.

41И още мнозина повярваха поради Неговото учение; 42и на жената казаха: Ние вярваме не само поради това, което ни каза, понеже сами чухме и знаем, че Той е наистина [Помазаникът] Спасителят на света.

УВОДНИ ВЪПРОСИ

1. Къде не бихте искали да живеете никога? Защо?
2. Спомняте ли си случай, когато сте били особено признателни на някого за чаша студена вода?