Три притчи за Божията любов към изгубените

УВОДНИ ВЪПРОСИ

Случвало ли ви се е да изгубите нещо, което е било много ценно за вас? Какво изгубихте и как се почувствахте? Какво предприехте?

Има ли хора, които според вас не заслужават Божията милост и благодат? Кои са те и защо мислите така?

ТЕКСТ: ЛУКА 15:1-32

1А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него да Го слушат. 2А фарисеите и книжниците роптаеха, казвайки: той приема грешници и яде с тях. 3И Той им каза тази притча: 4Кой от вас, ако има сто овце, и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята, и не отива след изгубената, докато я намери? 5И като я намери, вдига я на раменете си радостен. 6И като си дойде у дома, свиква приятелите си и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца. 7Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.

8Или коя жена, ако има десет драхми, и изгуби една драхма, не запаля светило, не помита къщата и не търси грижливо, докато я намери? 9И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила. 10Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае.

11Каза още: Някой си човек имаше двама сина. 12И по-малкият от тях рече на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота. 13И не след много дни по-малкият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там прахоса имота си с разпуснатия си живот. 14И като пропиля всичко, настана голям глад в оная страна; и той изпадна в лишение. 15И отиде, та се присъедини към един от гражданите на оная страна, който го прати на полетата си да пасе свине. 16И желаеше да се насити с рожковите, от които ядяха свинете; но никой не му даваше. 17А като дойде на себе си, рече: Колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад! 18Ще стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе; 19не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си. 20И стана, и дойде при баща си. А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше. 21Рече му синът: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам твой син. 22Но бащата рече на слугите си: Скоро изнесете най-хубавата премяна и облечете го, и сложете пръстен на ръката му и обуща на нозете му; 23докарайте угоеното теле, та го заколете и нека ядем и се веселим; 24защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери. И започнаха да се веселят. 25А по-големият му син беше на нивата; и като си идеше и се приближи до къщата, чу песни и хора. 26И повика един от слугите, и попита какво е това. 27А той му каза: Брат ти си дойде и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав. 28И той се разсърди и не искаше да влезе, и баща му излезе, и го молеше. 29А той в отговор рече на баща си: Ето толкова години ти работя и никога не съм престъпил някоя твоя заповед; но пак на мене дори яре не си дал някога да се повеселя с приятелите си; 30а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле. 31А той му каза: Синко, ти си винаги с мене и всичко мое е твое. 32Но прилично беше да се развеселим и да се зарадваме, защото този твой брат бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери.