Бележки върху текста – Урок 8

Проблемът, който разглежда тази притча се повдига от една молба, отправена към Исус да разреши семеен спор. Исус избира да не отговори пряко на молбата, а да се възползва от възможността да разгледа един много по-важен въпрос: Какво място да отделяме в сърцето си на парите и материалните придобивки? Притчата на Исус ни напомня, че трябва да сме фокусирани в богатството, което трае цяла вечност, а не върху “мамона” на света, в който живеем. Това предупреждение е отправено най-вече към хората, сковани от алчност и сребролюбие, за което дори не си дават сметка.

В коментара на Матю Хенри четем: “Христос отказва да се намеси в този спор (ст. 14): Човече, кой Ме е поставил сред вас да съдя или да деля? В подобни случаи Исус не си приписва законодателна власт, та да промени установения закон за наследство, нито юридическа власт, та да разрешава спорове свързани с него. Христос би се справил така добре с ролята на съдия и адвокат, както с тази на лекар, и водените от Него дела биха завършили така успешно както случаите на изцеление. Но Неговата мисия е друга: Кой Ме е поставил сред вас да съдя? Вероятно намеква за обидното отношение, което сънародниците на Мойсей имат към него в Египет, за което Стефан укорява юдеите, Деяния 7:27, 35. Ако се намеся, вие ще Ми се надсмеете както се надсмяхте на Мойсей – Кой те е поставил началник и съдия над нас? Той коригира грешката на човека, без да приема жалбата (била е поставена coram non judice – не пред подходящия съдия). Ако човекът беше дошъл при Него за да разбере как да придобие небесно наследство, Исус би му помогнал. Но по този проблем Той няма какво да стори: Кой Ме е поставил да съдя? Обърнете внимание, че Исус Христос не узурпира права – не си приписва заслуги, извън това, което Му е дадено (Евреи 5:5). Казва с каква власт върши всичко и кой Му е дал тази власт. Това говори много за естеството и устройството на Христовото царство. То е духовно царство, не е от този свят.

1. Няма взаимоотношения с гражданското управление, не отнема властта на управниците. Християнството не се бърка в държавната власт.
2. Приема установените граждански права; то задължава всички да постъпват почтено, според правилата.
3. Не насърчава очаквания за земни облаги като резултат от изповядваната религия. Ако човек иска да бъде Христов ученик и очаква Исус в замяна да се разпореди да получи имота на брат си, той се заблуждава; наградите за Христовите ученици са от друго естество.
4. Не насърчава споровете с роднини, неотстъпчивостта и ината, а по-скоро подтиква към отстъпване в името на мира.
5. Не позволява Божиите служители да се заплитат в житейски дела (2 Тимотей 2:4), да оставят Божието Слово, за да работят като сервитьори например. Нека тази работа остане за онези, на които това им е занаятът. Tractent fabrilia fabri – “Всеки занаятчия на своя си занаят.”