Бележки и допълнителни въпроси – Урок 1

  1. От тази история научаваме, че Бог е търсещ Бог. Ключовият стих тук е Лука 19:10. По какъв начин примирявате суверенната привличаща благодат на Бога (Йоан 6:44), мъртвото духовно състояние на човека (Ефесяни 2:1-3) и способността на хората да се покаят и да приемат Христос като Спасител (Римляни 10:9-17)? Бог се намесва в човешките дела, за да ни дава възможност да откликнем на Неговата милост (Тит 3:5). Такова е посланието на трите притчи от Лука 15 глава. Бог обича грешника и предлага истинско спасение на всички, които се покаят и откликнат с искрена вяра. Тогава как би трябвало да се молите за изгубените хора (вж. Ефесяни 1:18-19)?
  2. Някои хора казват, че „човек трябва да бъде изгубен, преди да бъде спасен“. С други думи, необходимо е да разбере истинското си състояние – че е изгубен пред лицето на святия Бог. Прочетете Римляни 3:23 и 6:23, а след това също и Ефесяни 2:1-3. Какво означава да бъдеш „изгубен“ пред Бога? Хуманизмът днес се стреми да издига човека и да очовечава Бога. Хуманистът може да твърди, че човекът е болен и се нуждае от психолог; или че е непривилегирован и се нуждае от образование; или че е неудачник и се нуждае от подаяние. Какво ни учи Библията за „изгубеното състояние“ на човека?
  3. Бог предлага спасение на всички хора. Той обича както богатите, така и бедните; както онеправданите, така и мошениците. Прочетете I Тимотей 2:4. Никой не заслужава да бъде спасен, но всички получават възможност да се покаят и да откликнат в настоящия живот (вж. Евреи 9:29). Защо Исус нарича Закхей „Авраамов син“? Прочетете внимателно Йона 3:10—4:11. Как Бог показва милостта си към нечестивите ниневийци, които според Йона и неговите сънародници не са заслужавали спасение? Кои хора (според вас) от собственото ви обкръжение не заслужават да им се дава шанс за спасение? Как бихте се молили за тях? Познавате ли хора, които без да заслужават, са получили прошка и спасение?
  4. Истинският белег за покаянието е компенсиране на онези, които сме онеправдали. Спасителната вяра изисква не само покаяние от наша страна (тоест промяна в начина ни на мислене спрямо досегашните ни грехове), но също така да компенсираме хората, които сме ограбвали. Това ще ни коства нещо. Компенсацията е това, което ПРАВИМ, когато се покаем. Какво означава това за вас? Прочетете Изход 22:1-5 и Левит 6:1-5. Кога за последен път сте овъзмездили някого, когото сте онеправдали по-рано? Защо е толкова трудно да предложим компенсация за извършени обиди или злини?