Бележки и допълнителни въпроси – Урок 12

1. Кесария Филипова днес е град Баниас. В древни времена името на това селище е било Паниас – по името на гръцкото божество Пан, бог на лекомислието. За да се различава от другите едноименни градове в Палестина, градът е наименуван Кесария Филипова от управника Ирод Филип. Намира се в северозападната част на Израил, недалеч от горното течение на река Йордан.

Още от древността този град е бил средище на езически практики и идолопоклонство. По времето на Христос тук е имало култ към много божества. И именно в периода, когато учениците изпитват трудности с думите на Учителя си, със собствената си идентичност като Негови последователи и с Неговата мисия, Исус решава да ги доведе на това място и да им зададе сериозен въпрос. Отворете библейска карта и намерете това селище на север от Галилейско море.

2. Четири важни истини произтичат от този основополагащ за Църквата текст:

Принципът на основите. Църквата се съгражда върху основата на Христос. Ако името Симон означава „слаб“, името Петър означава „малък отделен камък“. В същото време обаче гръцката дума Петра носи значение на планина от стабилен гранит. Това е образ на победоносната Църква. Христос ясно казва, че Той ще съгради Църквата си (вж. I Кор. 10:4; I Петър 2:8). Какво означава това за нас? Към какво призоваваме хората – към определени традиции, към известни личности или към Христос? Човешките основи няма да устоят. Всички наши усилия за служение трябва да основаваме върху Христос, който е стабилната Канара.
Принципът на решимостта. „На тая канара ще съградя Моята църква.“ Растежът на Църквата ще се случва според плановете на Бога. Именно Той ще се прославя посредством постепенното изграждане на Църквата, съставена от Неговите хора (а не здания), спасявани с течение на времето изсред всички земни нации. Вижте Ефесяни 1:6, 12, 14. Не трябва да се притесняваме от провал, защото именно Той гради Своята Църква! В същото време нашите усилия винаги и неизменно би следвало да са насочени към растежа на Църквата (вж. Деяния 9:31). Христос обединява Църквата в цялото ù разнообразие (Ефесяни 4:16). И това е нещо добро.
Принципът на собствеността. Църквата принадлежи на Исус Христос, а не на нас. Ние не сме нейни собственици, нито управители. Тя е Негова. Независимо че конфликтите помежду ни ще са неизбежни, в крайна сметка не трябва никога да забравяме чия е Църквата. Тя принадлежи на Господ Исус Христос. Ето защо ние редовно трябва да подлагаме на преоценка ролята на ръководителите на църквата (вж. I Петър 5:1-4).
Принципът на победата. В крайна сметка Исус ще триумфира. Сатана ще бъде унищожен в огненото езеро (Откровение 20:11 15), а изкупените светии ще владеят завинаги заедно с Господ Исус. Църквата не би трябвало да отстъпва територия, а напротив – да продължава напред с увереност (вж. II Коринтяни 4:4; Колосяни 1:13-14). Ето защо нашите усилия винаги трябва да са мотивирани и от Небето, и от земята (Колосяни 3:1-4), както и да са проактивни (вж. II Коринтяни 5:15-20). Ние сме посланици на възкръсналия Спасител! Тази мисъл би следвало винаги да ни мотивира да вървим напред!

3. Пол Билхаймер пише в своята книга Предназначена за престол: „Всяко едно събитие в човешката история има свое конкретно предназначение. Абсолютно нищо не прави изключение – дори и най-дребните неща. Вселената около нас и нашата планета са създадени с една определена цел – да подсигурят подходяща обитаема среда за човешката раса. А самата човешка раса на свой ред е създадена според образа и подобието на Твореца с една конкретна цел – да роди Неговата църква и тя да стане Негова невяста. Църквата, както наричаме тялото на изкупените хора, всъщност се оказва, че е основната цел, заради която съществува всичко останало. Абсолютно всички действия на Бога и абсолютно всички събития, които Той е допуснал да се случат, във всички времена и на всички места, имат едно единствено предназначение – да подготвят за Неговия Син подходящата невяста! В този смисъл можем да кажем, че центърът на цялата вселена и разковничето на цялото битие е именно любовта между Него и Църквата.“