Бележки и допълнителни въпроси – Урок 3

1. Никодим е фарисей. Фарисеите са били религиозна секта, ревностно отдадени да съблюдават правилното тълкуване и педантичното прилагане на Мойсеевия закон. За разлика от дворцовата каста на садукеите, които са охранявали и са организирали храмовото поклонение през вековете, фарисеите са работели най-вече в синагогите и религиозните училища на Израил. Текстът определя Никодим като „юдейски началник“. Очевидно това говори за неговата позиция в Синедриона – основният управителен орган в държавата. Вероятно идва при Исус нощем за да избегне подозренията и спекулациите на неговите колеги, или е искал да бъде сигурен, че разговорът им няма да бъде прекъснат от тълпите.
2. В другата си книга Портрети на Исус давам малко по-пълно обяснение какво означава думата „знамение“ (1213 ст.). Това е нещо, което сочи в определена посока (като крайпътен знак). Когато Господ Исус извършва „знамения“, това винаги сочи към нещо друго – към някакво послание, което е скрито зад самото чудо. В своето Евангелие апостол Йоан пише (20:30-31), че знаменията на Исус имат за цел да привлекат вниманието на хората и да ги подтикнат да търсят по-дълбоките истини зад случващото се чудо. Освен това знаменията ги водят до заключението, че Исус е дългоочакваният от старозаветни времена Месия и че чрез вяра в Него хората могат да намерят вечен живот. Евангелието на Йоан описва седем знамения преди Възкресението, основното чудо на Възкресението и още три знамения след Възкресението. Те са подбрани с конкретна цел, за да може хора от всеки народ по земята да опознаят Исус като дошлия на този свят Месия и като свой личен Спасител.
3. Възгледи за „водата“ и „Духа“ (5 ст.)

• Кръщелно обновяване – или убеждението, че с акта на водното кръщение в душата на човека се заражда новият живот. Макар и уникален, този възглед не намира потвърждение нито в настоящия пасаж, нито в други текстове в Писанието.
• Естествено раждане и духовно раждане – или „плът и дух“ (6 ст.). Това е най-простият възглед, подкрепян от повечето текстове за естеството на спасението. Кои са някои от тези текстове?
• Препратка към кръщението на Йоан Предтеча. Това е най-контекстуалният възглед. Най-вероятно именно това е разбрал и самият Никодим. В крайна сметка пътят на фарисейската праведност не води към живот. Кръщението на Йоан е подготовка за действителната вътрешна житейска промяна, която настъпва за всички повярвали. А именно тази промяна е духовното кръщение (вж. Римляни 6:1-12).

4. Знамението на издигната на висок прът медна змия, която изцелява (вж. Числа 21:1-9), най-вероятно стои в основата на „асклепиевия жезъл“ – символът на съвременната медицина.

5. От тази случка можем да извлечем най-малко четири духовни истини:

• Съществуват такива убеждения, които нямат нищо общо със спасителната вяра (вж. 2:24-25). Новото раждане е прекият резултат от вяра в Христовата смърт и телесно възкресение. Само така може да се удовлетвори Божието изискване за спасението на човека.
• Духовните истини не са наследство на изучените, на нравствените или на религиозните хора. По-скоро те са наследство на хората, които са преживели духовна промяна (вж. 3:3).
• Човек никога не може да бъде прекалено стар, за да е твърде далеч от Божиите очи (вж. 3:5-12).
• Новорождението е различен вид раждане (вж. II Коринтяни 5:17). То е второ рождение (вж. I Петър 1:23), което идва „отгоре“ (I Петър 1:3), а не отдолу (вж. Йоан 1:12-13).