Бележки и допълнителни въпроси – Урок 5
- Контекстът на тази история има значение. Христос се завръща в град Капернаум, след като малко преди това е произнесъл Проповедта на равнината (вж. Лука 6 гл.), а тълпи са се трупали около Него всекидневно. В този град по-рано Исус е извършил някои чудни дела (вж. 4:35-41), което на свой ред е провокирало местните религиозни водачи да се настроят срещу Него (6:11). Именно в обстановката на такава нарастваща политическа и религиозна опозиция римският стотник дръзва да потърси Месия за помощ.
- През Първи век човешкият живот е бил евтин. Според историците около половината от населението на Римската империя (общо около 120 милиона души по онова време) са били роби. Някои по-богати римляни са притежавали до 20 хиляди собствени роби. Робовладелците често са се отнасяли брутално към собствеността си, а подвластните им хора не са имали почти никаква надежда за друго съществуване. Много от заможните хора са били изключително покварени. Империята се е сдобивала с нови роби най-вече след спечелени военни конфликти. Някои от пленниците всъщност са били доста по-образовани от господарите си (особено робите от гръцки произход) и затова са били назначавани като домашни наставници за децата в семейството на робовладелеца. Никой роб под римско владичество не е имал лични права или правна защита. Господарят е можел да заповяда робът му да бъде умъртвен по произволна причина. Всичко това показва колко уникално е било отношението на стотника от историята спрямо неговия слуга. Явно между тях е имало изградени лични взаимоотношения и заради молбата за изцеление офицерът е поел риск да изгуби репутацията си.
- Стотникът (или на латински центурионът) е бил професионален римски офицер, натоварен да ръководи цял гарнизон (кохорта) от военнослужещи – обикновено около 80 до 100 души. По-висшите центуриони са били назначавани и над по-големи войскови части (между 200 и 1000 души), а възнаграждението им е достигало до 17 пъти повече от това на обикновения пехотинец. По всичко личи, че този стотник от доста време е живеел в град Капернаум. Възможно е чрез плячката на предишни военни действия той да е натрупал солидно състояние. Възможно е дори да е бил благодетел на местни начинания в района. Фактът, че той си е плащал, за да посещава местната синагога, означава най-вероятно, че се е покланял на Еова. Вероятно е бил известна фигура. Твърде възможно е и да се е познавал с царския чиновник, чието болно момче Исус е изцелил по-рано (вж. Йоан 4:46-64).
- Тази история ни учи, че когато издигаме Господа в живота си, смиряваме се пред Него и полагаме грижи за околните, тогава в резултат от всичко това нашата вяра ще се развива. Как бихте могли да развивате и прилагате тези три качества в собствения ви живот? Какви действия бихте предприели през тази седмица?
- Големият мисионер в Китай Хъдсън Тейлър отбелязва: „Всички Божии великани по-рано са били слаби хора, постигнали невероятни неща за Бога само защото са съзнавали, че Бог работи редом с тях.“