Въпроси за размисъл – Урок 2

1. В тази история жената показва, че спасителната вяра е белязана от три характеристики. Първо, тя започва с истинско смирение (вж. I Петър 5:6, Матей 23:12 и Яков 4:10). След това тя се съсредоточава върху думите и личността на Исус Христос (вж. Евреи 12:2, Йоан 17:17, Деяния 4:12 и Йоан 6:68-69). И накрая, тя е устойчива (вж. Матей 7:7-8 и Лука 18:1-8), като не се огъва в доверието си, дори когато изходът е под въпрос. Как тези характеристики на спасителната вяра се изразяват в собствения ви живот? Къде и как има нужда да продължите да развивате вярата си? До този момент как се е развивала вярата във вашия живот?

2. Генерал Робърт Лий е бил посветен Христов ученик. След края на Гражданската война в САЩ той отишъл на богослужение в една църква в град Вашингтон. По време на Господната трапеза коленичил до един чернокож християнин. Впоследствие някой го запитал: „Как можахте да го направите?“ Генерал Лий отвърнал: „Приятелю, под кръста на Христос земята е равна за всички.“ Кръстът е разковничето за преодоляване на всички расови разделения във взаимоотношенията между хората. Прочетете следните текстове и помислете как Христовата кръстна смърт би могла да помогне на хората да превъзмогват расовата омраза. Какво ни учат тези стихове за расовите разделения и силата на Кръста да се справим с тях?

  • Ефесяни 2:11-22
  • Колосяни 2:13-19
  • Яков 4:1-10
  • Яков 2:1-10

3. В царството на Бога няма място за предразсъдъци. За съжаление обаче можем да ги забележим дори и в Църквата. Ето няколко стъпки за борба срещу расовата дискриминация и предразсъдъците. Как бихте ги приложили в живота си?

Дайте си сметка за състоянието на нещата. Всички ние таим някакви предразсъдъци. Признайте своите и ги изповядайте. Подгответе се да поискате прошка от хората, към които сте ги проявявали (пасивно или активно).

Не търсете лесните разрешения. Расовите проблеми са сложни и трайно установени. Не е достатъчно просто да има добри благопожелания от вида: „Не можем ли просто да заживеем в мир?“ Независимо дали става дума за ненавист между палестинци и израелци, между черни и бели в Америка, или за действията на ислямски радикалисти срещу християни, лесни решения няма. По какъв начин обаче можем да поднесем благовестието за прошката и примирението с Бога на нашия свят?

Бъдете готови да се учите. Отделяйте време да прониквате в света на хората, които вашето обкръжение смята за „кучета“. Опитайте се да видите живота през тяхната гледна точка.

Заменете чувството за вина с някакво действие. Ако искаме да има примирение, трябва да преодоляваме расовите бариери. Как може това да се случва в нашите предимно хомогенни църкви? А в градската среда? А сред политическите кръгове?

По какъв начин можете да приложите тези принципи и стъпки в своя живот?