Чужденка се среща с Христос (Матей 15:21-28)

ВЪВЕДЕНИЕ

Расова дискриминация можете да откриете навсякъде по земята. Стари вражди от предишни поколения се подхранват от религиозни, политически, икономически или етнически различия, заради които едни хора се чувстват по-висши от други. Когато живеехме в Унгария, имах възможност да наблюдавам предразсъдъците, които много унгарци имат към местните „цигани“. Смятат ги за ловки джебчии, изпечени шарлатани, ненадминати лъжци, подли мошеници и изобщо мърляво простолюдие. Самият аз обаче се познавам с немалко прекрасни роми (по-подходящо обръщение за тази етническа група), които са приятна компания, трудолюбиви и сговорчиви хора. Ние в Америка до ден днешен се борим с наслоени древни предразсъдъци и неприязън към черни, бели, англосаксонци, евреи, мексиканци, републиканци, демократи, нюйоркчани, тексасци и т.н. Сякаш всеки от нас си има основание да презира някого другиго.

В тази история учениците на Исус се озовават на север от територията на някогашния Израил – местност, заселена от езически ханаанци. Заради произхода си ханаанците са се превърнали в символ на всички онези „лоши“ чужденци, които е трябвало да бъдат изтребени още при завземането на Обещаната земя, но някак си са оцелели. Юдеите ги възприемат като нечисти хора и дори ги наричат презрително „псета“. В тази случка Исус Христос ни показва, че отправя Своята любов и благодат към всички – включително към най-незначимите и беззащитни хора. Той разкрива Своята загриженост към всеки „външен“ човек да приеме спасителната вяра.

ТЕКСТ – МАТЕЙ 15:21-28

21И Исус, като излезе оттам, се оттегли в Тирските и Сидонските предели. 22И ето, една ханаанка излезе от онези места и извика: Смили се над мене, Господи, Сине Давидов; дъщеря ми зле се мъчи от бяс.

23Но Той не ù отговори ни дума. И учениците дойдоха, та Му се молеха, като казаха: Отпрати я, защото вика подире ни.

24А Той в отговор каза: Аз съм пратен само при загубените овце от Израилевия дом.

25А тя дойде, та Му се кланяше и казваше: Господи, помогни ми.

26Той в отговор рече: Не е прилично да се вземе хлябът на децата и да се хвърли на кученцата.

27А тя каза: Да, Господи; но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им.

28Тогава Исус в отговор ù рече: О, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде според желанието. И дъщеря ù оздравя в същия час.

УВОДНИ ВЪПРОСИ

1. Изпитвали ли сте отношение на дискриминация към други хора? Откъде се е зародило? Как сте се справяли с него?
2. Коя порода куче пасва най-добре на вашия живот и защо?