А. Притчи за личността на Царя

ВЪВЕДЕНИЕ

Повечето общности или екипи от хора се влияят силно от своя водач. Какъвто ръководителят, такива и подчинените му. Строгият водач подтиква към строгост последователите си. Новата общност от вярващи, която Исус създава, не прави изключение. Царството, за което Той говори, и за което до този момент не е ставало дума в старозаветните писания, се познава по отпечатъка на неговия Владетел, дори когато Той физически не присъства сред Своя народ.

Нищо чудно, че при това положение в притчите са разкрити както стари, така и нови истини за Бога (Матей 13:52). В Притчата за изгубената овца например е залегнала основополагащата истина, че Бог е милостив, готов да намери и възстанови онези, които са излезли от Неговата воля. Той е загрижен за хората дори когато се отклоняват от пътищата Му. Той също така е и Бог на радостта, защото цялото небе се радва при покаянието на един грешник. В притчите Бог е разкрит и като щедър Суверен. В притчата за работниците на лозето (Матей 20) виждаме, че господарят плаща еднакво на всички – колкото на работещите от сутринта, толкова и на онези, които последни започват работа в края на деня. По този начин Той не само че не ощетява никого, но и показва щедрост, надхвърляща очакванията. Всички, които идват при Исус, ще бъдат горещо приветствани, независимо дали идват рано или късно. Това може да се стори несправедливо на някои, и с право. Ако Бог беше “справедлив”, никой от нас нямаше да постигне спасение, защото то не се придобива въз основа на човешки дела и заслуги.

Акцентът върху близкото лично общение между Бог и Неговите последователи е най-силно изявен именно в притчите. Исус нарича Бог Свой Отец и Той наистина е Небесен Отец за всичките Си деца. Този начин на обръщане към Бога с думите “Авва Отче” е съвсем нов. Юдеите не са използвали такъв фамилиарен език, какъвто използва Исус. Но примерът на Исус ни учи, че Богът от притчите не е някакъв далечен безличен Владетел, който няма връзка с хората. Той безспорно е свят Бог, но и близък, познаваем Бог.

Църквата Христова би трябвало да отразява характера на своя Господ и Цар, Исус Христос. Църквата е Христовата царска общност днес. Тя е Неговото Тяло по време на отсъствието Му. Изучаването на притчите не само ни изявява и изяснява истини за Бога, но и ни подтиква да размишляваме над собствения си характер. Отразяваме ли Христовия характер? Дали в нас разпознават Неговата милост, любов, щедрост и загриженост към най-нископоставените в обкръжението ни?