Влизане в Божието царство: бележки на автора
Естеството на работата ми е такова, че пътувам много и съм посетил доста страни. На всяка граница ми искат паспорта и ми задават три въпроса: Откъде идвате? Къде отивате? Какво носите със себе си?
Ако отговоря задоволително на тези въпроси, граничните власти подпечатват паспорта ми и ми позволяват да вляза в страната. Всяка страна се характеризира с определени международно признати граници, с официален език и официална валута, с определено държавно устройство, с правителство, което следи за изпълнението на приетите закони, налага данъци и провежда определена политика. Царството е всъщност такава отделна държава, но монархия – “територия, управлявана от цар”.
Когато Исус поучава: “Времето се изпълни и Божието царство наближи” (Марк 1:15), хора от най-различен социален произход проявяват интерес към думите Му. Те очакват по драматичен начин да се изпълнят пророчествата и обещанията от Стария Завет, свързани с възстановяване на силата и мощта на Израил – очакват Римското владичество да бъде отхвърлено веднъж завинаги. Но какво има предвид Исус, когато говори за “Божието царство” или “Небесното царство” и как се влиза в него?
Царството, за което говори Исус, не е свързано с политическо и държавно устройство, а с човешкото сърце. “Моето царство не е от тоя свят” (Йоан 18:36) казва Той. Онези, които влизат в Неговото Царство, влизат в Неговия живот (Йоан 10:10). Да наследиш Царството означава да получиш живот в Неговото име (виж Марк 9:43-48 и 10:17-23; Матей 7:14 и 25:34-36) и Божието господство над сърцето ти и живота ти да стане явно. Животът в Царството се предлага на всички (Йоан 1:12-13), но го получават само онези, които опознаят лично Бога и повярват в Него.
Исус говори много за “влизане” в Божието царство. Той ни казва, че:
- Праведността на вярващия трябва да надмине тази на религиозните водачи (Матей 5:20)
- Влизането в Божието царство изисква минаване през “тясната” порта (Матей 7:13; Лука 13:24)
- Не всеки ще влезе в Царството; само онези, които вършат Божията воля (Матей 7:21)
- Човек трябва да стане като детенце, за да влезе в Царството (Матей 18:3; Марк 10:15; Лука 18:17)
- Трудно е за богатите да влязат в Царството (Матей 19:23; Марк 10:23)
- Религиозните водачи всъщност пречат на някои да влязат в Божието царство! (Матей 23:13)
- Трябва да се новородиш, за да влезеш в Божието царство (Йоан 3:5)
Когато четем притчите, трябва да се запитаме: “Аз част ли съм от това Царство? Дете на Царя ли съм?” Следва представяне на посланието на Царя и Неговото Царство, наречено “благовестие” или “Блага вест”.
ПОСЛАНИЕТО НА ЦАРЯ
- Има един истински Бог, Който е свят и любящ Творец.
А. Той е върховен Творец. И понеже е Създател на всичко, ние сме изцяло зависими от Него за всичко, което имаме на свое разположение. Ние нямаме собствени права. Бог е светлина. Светлината символизира Неговото величие, чистота и святост. Той определя критериите за добро и зло. Той има върховно господство над всичко, което е създал, включително над теб и мен.
Б. Той е личност. Човешките същества не са безлични роботи или животни. Ние сме уникални сред останалото творение, защото единствени сме били създадени по Божия образ и подобие. Бог е любов и Той ни е създал, за да имаме връзка с Него – да Го величаем и почитаме и да имаме лично общение с Него. Той е нашият Небесен Отец, Който ни обича много.
Основен извод: Като наш Създател, Бог има върховно право над нашия живот. Ние сме отговорни да живеем за Негова прослава.
Основни стихове: Псалом 100:3; Матей 5:48; Изход 19:16-20; 20:1-26; Матей 5:17-48; Деяния 17:24-31
Въпрос: Тъй като святият и съвършен характер на Бога, правата Му като Творец над творението, благословенията Му и предупрежденията Му са предназначени да ни напомнят за Неговото любящо господство над нас, защо не Го обичаме с цялото си сърце, душа, ум и с всичката си сила?
- Човекът по природа е греховно същество.
А. Определение за грях: несъобразяване с Божия Закон в мисли, думи, чувства и дела; съзнателно непокорство – отказ да вършим заповяданото от Бога и решение да вършим забраненото от Него.
- Влизаме в ролята на Бог. Пренебрегваме Го и управляваме живота си така, сякаш Той не съществува. Опитваме се да бъдем самодостатъчни и независими от Него. Да живеем според собствената си воля, като си приписваме изцяло заслугите за това, което сме и това, което сме постигнали, дори за съществуването си.
- Бунтуваме се срещу Бога. Престъпваме и не зачитаме Неговия закон за живот, като искаме да определяме сами кое е правилно и кое погрешно.
Б. Последствия от греха: смърт; отделяне от Бога и хората, както физическо, така и духовно, поради гнева и справедливостта на Бога. - Смърт приживе. Ние сме отделени от Бога тук на тази земя. Белезите са – чувство за вина, загуба на идентичност, безцелно съществуване, разбити взаимоотношения и др.
- Вечна смърт. Душите ни са отделени от Бога за вечността. Адът е реален.
Основен извод: Ние се самозаблуждаваме, като си мислим, че живеем единствено благодарение на себе си, когато в действителност сме творения и виновни бунтовници с присъда, които не могат да си помогнат или да променят своето настоящо положение пред Бога. Ние всички сме избрали да отхвърлим Бога.
Основни стихове: Еремия 17:9; Римляни 3:20; Йоан 2:10; Исая 64:6-7; Римляни 1:20-25; 3:10-20; 7:7-13; Филимон 3:4-6
Въпроси: Защо отказваме да поемаме отговорност за греховете си и въпреки това продължаваме да живеем с чувство за вина? Може ли да се направи нещо, за да се промени съдбата ни, да не бъдем осъдени на вечни мъки?
- Исус Христос е единственият милостив Изкупител.
А. Той е Учител. Христовите думи и живот разкриват Божията природа. Исус говори на съвестта ни и ние се покоряваме на властта, която се съдържа в Божието Слово.
Б. Той е понесъл греховете ни на кръста. Предал се е като невинна, изкупителна жертва за всички онези, които осъзнават нуждата си от Спасител. Поел е вината на грешниците върху Себе Си и е претърпял Божието наказание, като е пролял кръвта Си на кръста за нас. Така е утолил справедливия гняв на святия Бог срещу греховното човечество.
В. Той е нашият Цар. Победил е греха и смъртта, като е възкръснал от мъртвите и се е възнесъл при Своя Отец в небето, за да бъде Господ и да владее над света. Той безвъзмездно дава Своята праведност на грешниците, които с нищо не са я заслужили. Дава благодат (незаслужена милост) на когото Той пожелае и владее с любов и правда.
Основен извод: Исус като Богочовек, е единственият път за възстановяване на връзката ни с нашия Създател. Ние получаваме вечен живот заради живота, смъртта и възкресението Му като Изкупител.
Основни стихове: Исая 53:5, 6; Марк 10:45; Ефесяни 1:7; Исая 53:1-12, 43:25; Марк 10:33-34; Деяния 2:22-24, 36
Въпроси: Как смъртта на Христос на кръста изявява Божията святост и любов? Какво трябва да направя аз, за да се спася?
- Ние трябва да откликнем с цялото си същество, за да станем едно с Христа. Въз основа на тези исторически истини и заради това, че Христос е жив и днес, Бог ни приканва и ни заповядва:
А. Отвръщане от бунта срещу Господ Исус Христос:
- Разум.
Съзнателно да се съгласим с Бога, че сме проявили непокорство спрямо Него и заслужаваме наказание. Да осъзнаем, че благостта, която е проявявал към нас по много начини, е предназначена да ни води към покаяние. - Емоции.
Да презрем и намразим греховете си и греховната си природа. - Воля.
Да се откажем от непокорството си и да служим на нашия Създател и Изкупител. Да признаем, че единствено Исус Христос може да ни освободи от греха и да ни даде силата да владеем над него.
Основни стихове: Исая 55:7; Исая 12:1-3; 1 Солунци 1:9-10
Б. Доверие само в завършеното изкупително дело на Исус Христос на кръста, а не в собствените сили. Пълното доверие включва: - Разум.
Да признаем, че жертвата на Христос е необходима и достатъчна за изкуплението ни. Да осъзнаем, че Той плаща цената за всички грехове – минали, настоящи и бъдещи. - Емоции.
Да копнеем за Исус Христос, за това да бъдем подобни на Него и да се радваме на любовта Му към тези, които не я заслужават. - Воля.
Да посветим живота си на Христос, единствената ни надежда за помирение с Бога, като се предадем изцяло на Него. Да пренасочим доверието си от нас самите към Него. Да приемем безвъзмездния Му дар – Неговата прошка и Неговата праведност. Да молим за Божията милост.
Основни стихове: Йоан 1:12; Римляни 3:21-26; Йоан 3:16-18
Основен извод: Човек може да стане християнин (да се новороди) само като се обърне от греховния си живот към Христос и Му се довери напълно като на Спасител и Господ. За да станеш Христов последовател, трябва да платиш определена цена. Прочетете Марк 8:34-38 и Лука 14:25-33. Помолете Святия Дух да ви помогне да се обърнете към Бога и да Му се доверите.
Ако още не сте приели Исус за свой Спасител, ви насърчавам да прочетете следната молитва и да се молите с нея на Бога сега, като израз на вярата ви в Него.
Скъпи Исусе, признавам, че Ти си Бог, Който въпреки това стана човек, за да ме спаси от греховете ми. Че си умрял и си възкръснал от мъртвите, за да ми помогнеш да имам смислен и пълноценен живот, и да получа в дар вечен живот с Теб на небето. Вярвам, че Ти си Помазаникът, Христос, Синът на живия Бог. Отричам се от всички мои връзки с други богове и идоли, с които съм се опитвал да Те заместя. Покайвам се за греховете си и признавам, че единствено поради Твоята смърт на Голготския кръст те са изкупени и опростени пред Святия Небесен Отец. Той е приел цената, която си платил за мен на кръста, като Те е възкресил от мъртвите.
Сега Те моля, Исусе, като полагам вярата си в Теб, да ми простиш всичките грехове. Покайвам се за тях и се отвръщам от тях, и Те моля да ми дадеш ново сърце и нов ум и нова сила да побеждавам греховните си желания. Положил съм вярата си в Теб и искам да получа в наследство обещания ми вечен живот.
Моля Те да ме облечеш със сила да Те следвам всеки ден и да Ти се доверя изцяло за моя живот. Благодаря за обещанията от Словото Ти, които вече важат и за мен, като Твое дете (Йоан 1:12-13), родено от Святия Ти Дух. Моля Те, изпълни ме с Твоя Дух сега, в името на Исус се моля.
Амин.