Бележки върху текста – Урок 1

И трите притчи са разказани по повод мърморенето на религиозните водачи от предишната глава. В Лука 14:25-35 Исус обяснява строгите изисквания за верните последователи. Те трябва да имат предвид цената – да предадат контрола над собствения си живот (ст. 26), над репутацията си (ст. 27) и дори над личното си имущество (ст. 33). Онези, които повърхностно следват Исус, без да платят тази цена, се впускат в безплодно служение (ст. 34-35) и са сравнени с безполезна сол.

В стихове 1-2 виждаме как бирниците, които събират данъци за Римските власти, и нерелигиозните юдеи слушат внимателно Исус, за да научат какво се изисква, за да Го следват. И това поражда роптание сред духовните водачи. Как така един “Рави” – който претендира, че говори от името на Бога, може да дружи с подобни недостойни хора? По принцип фарисеите и садукеите ги избягват, докато Исус дори сяда на трапеза с тях – което в онази култура е знак за близки взаимоотношения. Приятелството на Исус с “грешниците” накърнява религиозното чувство за святост на духовните водачи и е в противовес на техните религиозни убеждения.

Защо Исус дружи с грешниците и отхвърлените от обществото? Какво мисли Бог за хора като тях? От тези притчи разбираме, че Исус общува с грешниците, защото основната Му мисия е “да потърси и да спаси погиналото”. За Бог Отец изгубените са много ценни – ценни като “овце”, “монети”, дори като “синове” – и Той иска да се завърнат в Царството Му.

Втората и третата притчи са изградени върху първата, като в третата са показани още две неща. Първо, грижата на Отец за изгубените грешници наподобява грижата на един баща за изгубения му син. В същото време нашият Небесен Баща е загрижен и за религиозните водачи – “другия Си, по-голям син” – които са безразлични към грешниците и са също толкова изгубени, колкото блудния син. Тяхното състояние е още по-лошо, защото те дори не си дават сметка, че са изгубени.

Лука 15 е може би една от най-известните и най-любими глави от Библията. Тези три притчи илюстрират Божията радост за всеки грешник, който се кае и обръща отново сърцето си към своя роден дом.