Бележки върху текста – Урок 5

В повечето Христови притчи слушателят е оставен да об-мисля и тълкува значението. Но тук Исус дава тълкувание на учениците. Необходимо е обаче да внимаваме при тълкуването на подобни притчи да не придаваме и други значения на отделните детайли, освен ако разказвачът изрично не ни подканя към това.

Проблемът, който се засяга в тази притча е пряко свързан с неверието на израиляните в Месията. Основната истина е, че неверието им е в резултат от безплодната почва на техните сърца. Но на някое малко парче добра земя Бог ще продължи да изгражда Своето Царство. Неговото Царство ще се утвърждава в сърцата на хората, които откликват с вяра на Благата вест. Божието царство расте само в подготвена и мека почва.

Какво е посланието и предизвикателството на притчите? В най-общ смисъл предметът на притчите е идването на Божият нов ред или “Царство”. Това е ясно показано в начина, по който Исус започва притчите Си: “Божието (или Небесното) царство е като…”. Притчите засягат четири аспекта на новото учение за Царството.

Първо, в тях се разкриват нови истини за Владетеля на Царството. От тях научаваме много за естеството на Самия Бог.

Второ, на онези, които чуят Благата вест, се дава възмож-ността да познаят Бог лично, но ако пожелаят да влязат в Божието царство, те трябва да поемат и някои отговорности.

Трето, притчите описват новата общност от вярващи, която Бог иска да установи, вярващи, които са във връзка със света и помежду си.

Накрая в притчите се говори за завръщането на Царя и за бъдещото господство на Христос. Онези, които само изповядват вяра в Бога, но всъщност не вършат Неговата воля, в онзи ден ще бъдат отделени от истинските Му последователи. Това ще бъде също ден на голяма радост – предвкусване на предстоящия Милениум.

Друга опасност при тълкуването на притчите е да се виждат в тях истини за спасението. Например – неточно е да се твърди, че трънливата и каменистата почви представляват сърцата на хората, които са загубили своето спасение и че само хората с “добрата почва” са спасени. Подобно тълкуване се отклонява от основната идея на притчата. Главният въпрос, който се задава в тази притча е: “Как може да се обясни неверието на Израил в Месията и как Бог ще работи за утвърждаването на Своето Царство?” Притчата ни показва просто и ясно, че неверието на израиляните е резултат от тяхната предварително втвърдена, спечена почва. Но в един малък участък от добра, обработена земя, посланието ще пусне корени. Това е ставало през цялата Църковна история, докато Бог в Своята вярност е привличал към Себе Си хора от всеки народ, племе и език (Откровение 7:9). В тази притча Исус показва, че ще има различни реакции на посланието за Царството, тъй като то се проповядва в епохата, известна като “времето на езичниците” (виж Лука 21:24). Това обяснява защо хората днес реагират по различен начин на едно и също послание. Как стоят нещата при вас?