Бележки върху текста – Урок 9

В началото на Лука 10 гл. виждаме как Исус изпраща седемдесет от Своите последователи на кратко мисионерско пътуване. Не след дълго те се връщат, зарадвани от резултатите (10:17), което подтиква Исус да говори за властта над Сатана, дадена им от Отец (18-20) за прослава на Божието име (21-22). Исус напомня на учениците, че делата, които вършат в служение не са гаранция, че са изправни пред Бога, но че Бог в Своята милост им е подарил този дар спасението (23-24).

Законникът, който пита Исус как да наследи вечен живот, може да се сметне за закоравял фарисей. Възможно е да е чул как Исус казва, че Бог Отец е “скрил това от мъдрите и разумните, а… (го е) открил на младенците” (ст. 21), и да се е обидил, смятайки се за един от “мъдрите и разумните”. И така, той идва при Исус с намерението да Го изпита и да Го постави в неудобно положение пред другите. Задава Му въпроса как се наследява вечен живот, а Исус вече е казал, че той е дар за Неговите ученици (ст. 20). Пита: “Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот?” В този въпрос е залегнало схващането за спасение чрез добри дела.

Исус отговаря на въпроса с въпрос – “Какво е писано в закона, как четеш?” Исус е знаел, че според фарисея в придържането към закона е ключът към вечния живот. И фарисеят отговаря с цитат от Второзаконие и Левит. Думите му са точни – Божиите хора трябва да имат всепоглъщаща любов към Бога в сърцата си и любов, изразена в практически дела към околните. Човекът е имал правилно разбиране за нещата и може би самият той ревностно е търсел Бога.

В отговора на Исус отново има изобличение към фарисеите – “Това стори и ще живееш” (ст. 28). С други думи, те самите не спазват този закон, макар че го преподават на другите! За да излезе от ситуацията, фарисеят пита: “А кой е моят ближен?”

Въпросът, който Исус засяга в притчата е двояк: Първо, как се получава вечен живот? Второ, към кого трябва да показваме милост. Проблемът на законника е, че той не признава, че е грешник. Исус го насочва към Закона, за да види собствените си слабости.

Основните истини в тази притча са следните:

• Човек трябва да разгледа живота си в светлината на Божия закон. Това е първата стъпка, която е необходимо да направи, за да признае, че е изгубен и се нуждае от Спасител. Само така разбира, че му липсва нещо и че не отговаря на Божиите изисквания.
• Второ, наш ближен е всеки нуждаещ се, когото Бог постави на пътя ни и в обкръжението ни, дори онзи, който не ни е приятен и когото не обичаме особено. Всеки, с когото имаме някакъв контакт, към когото можем да проявим милост и да му послужим.
• Накрая се оказва, че законникът престъпва същината на Мойсеевия закон – закона, върху който е изградил убежденията си. Исус Христос прави за отхвърлените грешници (10:1-24) нещо, което себеправедните религиозни водачи не правят, с което показва, че именно Той е истинският водач, който трябва да бъде следван. И това се потвърждава от притчата, в която главният герой е самарянин. Презреният от левити и свещеници самарянин спазва същината на Закона.

От една страна Исус призовава законника да бъде изпълнител, а не само слушател на Закона (Яков 1:22-23; 2:22; 4:11). А от друга – косвено призовава останалите слушатели да следват Него, истинския пастир и духовен водач на Израил.

И ние така следва да използваме всичко, с което ни е дарил Бог, за да задоволяваме нуждите на хората, които Бог поставя в обкръжението ни. Само по този начин можем да изпълняваме голямата заповед да възлюбим Господа, своя Бог… и ближния си както себе си. В това се състои истинското служение, което отразява характера на нашия Спасител, Който живее в сърцата ни чрез Святия Си Дух.