Как да тълкуваме притчите

Много е важно как тълкуваме (разбираме) притчите, защото често им се придава значение, каквото те нямат.

ПЪРВА СТЪПКА: Оригиналният контекст

Върнете се мислено във времето и се опитайте да разберете епохата, средата и културата, в която се развиват събитията от притчата. Недвусмисленият за времето си контекст, за нас днес е до голяма степен неясен. Само ако разбираме контекста, можем да тълкуваме правилно дадена притча. Добре е (от гледна точка на херменевтиката – науката за тълкуване на текст) да се запитаме: “Какво е означавала притчата за хората от онази епоха? Какви са били порядките в тяхната социо-културна среда и как би следвало да разбираме посланието на притчата?” Препоръчително е да изследваме други подобни пасажи, които предават същото послание и биха могли да доизяснят контекста и да ни помогнат да разберем заложената в притчата духовна истина.

ВТОРА СТЪПКА: Проблемът, който се поставя в притчата
Във всяка притча се разглежда някакъв проблем. Ключът към правилното тълкуване на притчата е да се разбере поставеният проблем и въпросът, който си задават слушателите. Контекстът на притчата и различните елементи в нея ще ни помогнат в тази насока. Винаги се опитвайте да формулирате проблема като въпрос, на който да се даде отговор.

ТРЕТА СТЪПКА: Основните елементи на притчата
Намерете основните елементи или детайли от разказа, като внимавате да не им придавате несъществуващо значение (освен ако не са разтълкувани от самия автор). Тези детайли или насочват слушателя към основната истина, до която се стига по пътя на аналогията, или дават информация за обстановката и местните обичаи и така подчертават достоверността на притчата.

ЧЕТВЪРТА СТЪПКА: Централната истина
Притчите имат за цел да предадат някаква основна истина или нравствено поучение посредством сравнението на известното с неизвестното. Според някои изследователи притчата е “земен разказ с небесно значение” или “житейски разказ с духовно значение”. Във всяка Своя притча Исус разкрива важна истина за Божието Царство.

ПЕТА СТЪПКА: Призивът, заложен в притчата
Всяка притча се разказва с определена цел. Скритият в нея призив всъщност хвърля “мост” към настоящето. Повечето притчи не само предизвикват интелекта и съвестта, но и подтикват към вземане на решение. Запитайте се: “Как се прилага днес поуката от тази притча? Какъв принцип или непреходна истина можем да приложим в нашия живот?”

Би следвало също така да разпознаем и пророческото естество на притчите. Тъй като притчите се отнасят за новия вид царство, за Божието царство, което се разкрива понастоящем, в тях се говори за живота, който Бог иска от нас да водим. Макар засега Царят ни физически да отсъства, ние все още сме Негови поданици и следваме Неговите укази и постановления. Притчите ни напомнят за това.

А сега да видим от какво трябва да се предпазваме при тълкуването на притчите:

1. Първо, не бива да придаваме морализаторско значение на притчите. Това е всеобща тенденция. Така човек търси да открие някоя вече известна истина и остава сляп за свежото откровение. Изкушава се да даде воля на въображението и творческия си гений, започва да търси зад всяка подробност скрит подтекст в подкрепа на собствените си възгледи, който на практика не присъства в притчата.
2. Второ, не бива да генерализираме истините, заложени в притчата. Това обикновено води до пренебрегване на непосредствения контекст и извличането на генерални нравствени изводи или максими. По този начин вниманието се отклонява от конкретната поука или основна истина – нагледен пример за смесване на тълкувание с приложение.
3. Трето, трябва да преодолеем склонността да групираме притчите по повърхностни сходства. Тази практика заличава своеобразието на отделните притчи, пренебрегва характерния за всяка от тях контекст и по този начин се пропуска поуката. Например някои смятат, че поуката от Притчата за талантите и Притчата за десетте мнаси е една и съща. Не е.
4. Четвърто, да не оприличаваме Божието царство на основния метафоричен елемент в притчата. Посланието на притчата не се състои толкова в отделните елементи, колкото във връзките между обстоятелства и събития. Например Божието царство може да прилича на квас, но не е квас! “Прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно” (Лука 13:21).
5. Пето, не използвайте притчите само за да демонстрирате красноречие, а по-скоро за да наклоните вниманието към правилното им тълкуване. Някои “фантастични” проповеди и послания са резултат от подобен подход – но смисълът им се крие нейде из дебрите на съзнанието на проповедника, и изобщо не става явен. Само приложенията, които произтичат от правилното тълкувание на притчите могат да бъдат напълно благословени от Бога!
6. Шесто, съществува тенденция, според която притчите учат за доктрината на Изкуплението. Но всъщност те се отнасят предимно до същността на Царството. В тях Исус предава нови, до този момент неразкривани истини (виж Матей 13). Разбира се доктрината за Изкуплението е свързана с доктрината за Божието царство! Например в Притчата за скъпоценния бисер.

За по-голяма яснота и прегледност, съм разделил материала в тази книжка на четири прости раздела. В първата поредица от уроци („Личността на Царя”) се говори за Царят на царете. Някои от притчите ни разкриват важни истини за естеството и Личността на Бога. Във втората поредица от уроци („Последователите на Царя”) вниманието е насочено върху личното близко опознаване на Бога, като се подчертава отговорността, свързана с това ново и живо общуване. Тези притчи наблягат на изискванията към човека, за да влезе в Божието Царство. Третата поредица („Поданиците на Царя”) разкрива, че поученията на Исус са свързани с общуването между вярващите и между Божия народ и света като цяло. Четвъртият раздел („Завръщането на Царя”) е свързан с бъдещото Божие царство, със завръщането на Божия Син Исус Христос и с Божия съд над народите в края на времената.

Надявам се, че като изучавате Притчите на Исус, ще стигнете до по-пълно разбиране за Неговото царство, което владее сърцето ви, дома ви, църквата ви и обкръжението ви. Може би това изследване ще ви даде възможност да го приемете като Господар и Цар на своя живот. В Библията се казва: „У Своите Си дойде, но Своите Му не Го приеха. А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, тоест на тези, които вярват в Неговото име” (Йоан 1:11-12).

Робърт У. Мартин